Защо на Уимбълдън се носи само бяло?

Защо на Уимбълдън се носи само бяло?

Белият дрескод е въведен на Уимбълдън през 40-те години на миналия век, но пълната история за това как се стига до тук обхваща почти 100-годишен период.

Традицията била тенис да се играе в бяло

По време на пуританската викторианска епоха през втората половина на 19 век тенисът все още не се разглеждал като спорт, а бил забавление за аристократите, което означавало, че често го практикували и жените. За една благородна дама било немислимо да се поти на публично място - ето как белите дрехи се превърнали в тенис униформа: предполага се, че с тях не е толкова горещо и следите от пот не са толкова видими.

Тази версия буди известни съмнения: относително е дали белите дрехи осигуряват прохлада за тялото. И повечето хора, които познават усещането за лято в града, знаят, че потта върху черно е много по-малко видима.

Има и алтернативна версия за белия дрескод. Според нея в епохата на индустриализацията в края на 19 век белите дрехи стават знак за принадлежност към елита, който можел да си позволи да прекара лятото сред природата, където е много по-чисто, вместо в града, където заради мръсотията се носят тъмни цветове. И тъй като тенисът бил летният отдих на богатите хора, той възприел техния дрескод. В английския все още съществува изразът tennis whites.

Правилата на Уимбълдън

По-късно бялото се превръща в правило, което се възприема на Уимбълдън, въпреки че на турнира никога не са били забранявани останалите цветове. Това продължава до влизането на дизайнера Тед Тинлинг в тениса. През 1947 г. той облича британката Джой Ганън на Уимбълдън в бяла рокля, на чийто подгъв има тънка ивица  в розово и синьо. Тоалетът става хит сред тенисистите, които затрупали дизайнера с поръчки. На следващата година Бети Хилтън се представя в по-цветна рокля, което пък се възприема едва ли не враждебно на Уимбълдън. Така през 1949 г. се появява и действителното изискване на турнира: в съблекалните били окачени табели, на които пишело “Участниците трябва да бъдат облечени в бяло”.

Табелите се превърнали в официален дрескод в началото на 60-те години, отново заради Тинлинг. През 1962 г. той създава рокля с ярко розови детайли за Мария Буено, а на следващото издание на турнира организаторите поставят изискване всички дрехи на състезателите да са “предимно в бяло”. Тази мека формулировка на дрескода се запазва през следващите 30 години (през които на останалите турнири било разрешено да се играят цветно), без да притеснява никого. Съдиите на турнира имали право да отхвърлят униформата на играча и да го изпратят да се преоблече, но рядко се възползвали от тези си права. Бьорн Борг постига победите си в тенис светилището със страхотни екипи по дизайн на Fila на тънки сини райета, а Пат Кеш с полошърт на широки цветни райета и карирана бандана. Дори Андре Агаси, който избягва Уимбълдън в младостта си заради своята скованост, успява да играе там в екип с широки цветни блокове.

През 1995 г. правилото за белия дрескод било затегнато до “почти изцяло в бяло”, така че през 2001 г. много марки вече изпитват затруднения, като се налагало да изпращат предварително колекциите си до ръководството на Уимбълдън за одобрение. През 2002-ра уимбълдънската полиция достига Анна Курникова и нейните черни шорти, въпреки че по това време тя тренирала в съседния тренировъчен парк Aorangi, където изискванията не били толкова строги. Наложило се Анна да вземе белите шорти на треньора си, като изрязала логото на конкурентната фирма.

През 2004 г. към описанието на дрескода освен белия екип били добавени и аксесоарите, но това допълнение не се спазвало стриктно. Серена Уилямс печели Уимбълдън 2010-та с червени шорти, а през 2012-та Мария Шарапова играе на целия турнир в рокля с широки презрамки в цвета на тенис топка, а през 2013-та в оранжеви шорти под роклята. Съдиите не й налагат изискване да се преоблече, докато Роджър Федерер бил помолен да смени маратонките си с оранжеви подметки с такива, които са чисто бели.

Лудост през последните години

От средата на 2010-та белият цвят на дрехите се налага още по-изискващо на Уимбълдън, а спазването на дрескода се следва фанатично от фенове и състезатели. Бе наложена абсурдната точкова система от 10 точки, според която се следяло спазването на изискванията. Според нея “нюансите на бялото и кремавото не се считат за бяло”, а цветни можели да бъдат само ръбовете на дрехите и то не по-широки от 1 сантиметър. Дори рядко изказващият категорично мнение Федерер заявява: “Според мен това е прекалено.”

През 2017-та юноши на корта проверявали цвета на шортите на състезателите - австриецът Юрий Родионов бил изпратен да се преоблече в бяло според изискванията на турнира. Даже петкратната шампионка Винъс Уилямс била накарана в почивката на мача да смени розовия си сутиен с бял.