Клеят може да бъде опасен

Клеят може да бъде опасен

Кой известен тенисист чупи врата си на тази настилка, беше на граница от пълна парализа, след което нерече инцидента най-доброто нещо, което му се е случвало?

Един мокър корт

Тенисът понякога може да бъде опасен спорт - една топка може да ви убие. Може да настъпите брезента в задната част на корта, да повредите връзките си и да пропуснете два месеца състезание. Може да паднете по десетки различни начини и да напуснете корта в инвалидна количка или дори с носилка.

Мокрите кортове са особено опасни и това не зависи от настилката. Преди 18 години това почти се случи с Джеймс Блейк - той пада с главата напред и се забива в гредата на мрежата, като се оказа на сантиметри от пълната парализа. Тогава Блейк е на 24 години и е третият афроамериканец, който играе за отбора на САЩ в Купа Дейвис, подписва договор с IMG Models и е титулуван за "Най-секси спортист" от списание People.

6 май бил дъждовен ден, а Блейк тренирал за Ролан Гарос (след като на Мастърса в Рим губи в първия кръг). Играе тренировъчен мач заедно с Роби Джинепри. В средата на първия сет Блейк, известен със своята експлозивност, се хвърля напред, но или се препъва, или се подхлъзва, и, без да има време за реакция, пада по лице директно върху гредата на мрежата. По-късно се оказва, че е спасен от факта, че по време на падането все пак е успял да обърне малко глава - в противен случай най-вероятно е щял да бъде парализиран.

В линейката тенисистът може да движи пръстите на краката и ръцете си, но не може да говори. Рентгенът показва, че вратът му е счупен. Вечерта на същия ден Блейк е преместен в частна клиника, където е потвърдена фрактура на шиен прешлен С7, предполага се фрактура на гърба (трудно е да се разчете снимката поради тежката сколиоза на тенисиста - като малък е носил ортопедичен корсет в продължение на пет години). Оставен е за наблюдение за няколко дни. Но две нощи по-късно по негово желание отлита за родината си.

По време на целия полет от Италия до Ню Йорк, Джеймс, който е на борда в инвалидна количка, не яде и не пие, за да не ползва тоалетната.

Счупеният врат - “най-доброто събитие” в живота му

Блейк бързал да се прибере не заради счупения си врат или заради тениса - у дома в Кънектикът баща му водел битка с рака, диагностициран година по-рано. Шест седмици по-късно той умира, като ги изкарва през цялото време със синовете си. По-късно Джеймс казва многократно, че счупването на врата е най-хубавото нещо, което му се е случило през тази година - и то не защото всичко друго е още по-лошо, а защото контузията му дава възможност да се сбогува с баща си: “Казахме си всичко, което трябваше да си кажем. Това нямаше да се случи, ако не беше моята фрактура, защото той нямаше да ми позволи да се върна и щеше да ми нареди да продължа да се състезавам. Ако трябваше да си счупя врата отново за това, изобщо нямаше да се колебая.”

Блейк изкарва шест седмици рехабилитация, по време на която през цялото време носи ортопедична яка. През първите две седмици му е забранено всякакво физическо натоварване, може да гледа само телевизия. През следващите две седмици са му разрешени по 15-20 минути на ден велоергометър, след което бавно ходене на бягаща пътека.

Малко след като се завръща на тренировки, той е принуден да прекъсне един ден, заради болки в ухото и главата. Оказва се банално възпаление, но седмица по-късно се събужда с парализирана лява страна на лицето. Заради стреса в тялото на Блейк се развива вирусът на варицелата, който причинява херпес зостер и атакува лицевите нерви. Въпреки съмненията, че лицето му ще може да се възстанви, тенисистът не е притеснен и казва: “Това е просто лице. Всичко друго е наред, мога да играя. Ще изглеждам като идиот, но ще сложа шапка и ще се оправя.”

Връща се на корта с постоянно виене на свят и проблеми със зрението

Няколко дни по-късно към възпаления нерв се добавят още проблеми: Блейк спира да чува с лявото си ухо, не може дори да направи няколко крачки без замаяност, освен това усещането му за вкусове се изкривява. Неврологът му казва, че това са последствията от вируса, който няма да изчезне, докато не позволи на тялото си да почине и да се възстанови. Въпреки това Джейк отива във Вашингтон, за да играе на турнира ATP. За него си спомня: “Това беше най-лошото ми преживяване на корта - не виждах добре, не чувствах ударите си, не бях себе си.”

След като завършва сезона, излиза в отпуск по болест. До края на годината тренира през ден, играе покер с приятели, пътува до Вегас и Колорадо. Възстановяването му трае до януари, след което започва подготовка за Австралия. През март лявото му око все още не е в идеално състояние: “Ако бързо мигна четири или пет пъти подред, изпитвам дискомфорт. Но мога да мигам. И усещам.”

Две години след контузията (и благодарение на нея) Блейк има най-добрия сезон в кариерата си

През 2005 г. Блейк изиграва 24 турнира на различни нива, печелейки по две Challengers и ATP титли. На Откритото първенство на САЩ той за първи път стига до четвъртфиналите на Шлема и губи от Андре Агаси само в решителния тай-брек. На следващата година той взима пет ATP титли (елитен рекорд) в три шлема, демонстрира най-добрите си резултати и се изкачва в топ 5.

Години по-късно пише книга, в която споделя, че всичко това не би било възможно без опита, който преживява през 2004 г.: “Научих се да мисля ден за ден - да добавям по малко. Всеки ден се опитвах да движа малко окото си, да се усмихвам малко, да правя нещо малко на корта. Първите тренировки обикновено бяха ограничени само до пет минути: да видя топката, да я хвърля, да се опитам да я сервирам. И си спомням, че наистина ставах малко по-добър всеки ден в сравнение с предишния. Моят приятел се шегуваше: “С този темп ще спечелиш US Open следващата година”. Тогава мислех, че е луд, аз дори не смеех да мисля за това, но следващата година на четвъртфиналите на US Open срещу Агаси вече си казвах: Уау, може би беше прав.

Не спечелих US Open, но 2005 г. беше един от най-добрите ми сезони, а 2006 г. беше моят абсолютен най-добър. И ако се бях стремял към такива резултати две години по-рано, когато всичко ме болеше и лицето ми не мърдаше, не мисля, че щях да успея. Необходими бяха само малки стъпки и малки цели. Така стигнах там, където не съм си представял, че мога.”

Клеят (както и всяка настилка) могат да бъдат опасни. Но от нас зависи каква поука ще извлечем от всеки урок, несполука, лош ден или лошо настроение дори.