РЪЧНИЯТ ЧАСОВНИК - АТРИБУТЪТ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ

Ръчните часовници са важен атрибут на топ тенисистите. Появяват се през 18 век, но преди Първата световна война се смятали за предимно женски аксесоар.

Мнозинството от големите имена в тениса имат сключен договор с някоя от най-големите марки часовници. Ето кои са те:

• Rolex - Федерер, Мугуруса, Швентек, Тим, Зверев, Циципас, Бенчич;
• Hublot - Джокович, Плишкова, Свитолина;
• Richard Mille - Надал;
• Bovet - Медведев;
• Bvlgari - Рубльов;
• Rado - Барти.

Наоми Осака и Петра Квитова си сътрудничат с TAG Heuer, (които са работили дълго време с Мария Шарапова).

Серена Уилямс - с Audemars Piguet (представлявал Джокович и Стан Вавринка).

Дори легендарният треньор Патрик Муратоглу е рекламно лице на марката часовници Zenith.

Тенис пенсионерите Андре Агаси и Щефи Граф са лицата на кампанията на Longines Elegance Is An Attitude от много години.

Omega направи Анна Курникова свой посланик през 2000 г.

Richard Mille, марката, която преди почти две години създаде за Надал часовник за 1 милион евро, също беше първият спонсор на Зверев, докато Hublot, който подписа с Джокович наскоро, стана третата марка за часовници след Audemars Piguet и Seiko, която го спонсорира.

Rolex, марката, която от основаването си в началото на 20-ти век изгражда идентичността си върху връзки с покорители на различни видове върхове, по едно време подписваше с млади тенисисти толкова интензивно, че в Twitter на шега им предлагаха като посланици всеки, който спечели няколко поредни мача. Миналата година за Wimbledon 2021 швейцарците пуснаха традиционна реклама с техния хедлайнер Федерер, чийто тон се промени драматично след загубата на титлата GOAT.

Във видеото ще чуете: “Някои неща не могат да бъдат измерени с числа. Числата няма да покажат, че този човек играе тенис по-красиво от всеки друг. Те няма да покажат, че той е най-уважаваният спортист в света, защото е елегантен на корта и извън него.”

Сред тенисистите има много, които демонстрират любовта си към часовниците “безплатно”. Подобен маниак е Гаел Монфис, който веднъж по време на тренировка е носил Greubel Forsey за 450 хиляди евро. Известно е, че Томаш Бердих всеки път след успех на голям турнир, си купувал часовник.

Почти никой тенисист обаче по време на игра не носи часовник – обикновено играчите ги свалят след влизане на корта и ги слагат в края на мача. Това е разбираемо: 150-200 г метал на китката не е това, от което се нуждаят спортистите, които трябва постоянно да се адаптират към промените в корта, топките и времето. Всеки допълнителен грам или сантиметър в новата ракета може да съсипе сезона им.

Днес изключение правят Осака и Надал. Рафа се представя с личния си Richard Mille от 2010-та, след като счупи по време на тренировки половин дузина прототипа - на натоварванията трудно издържаха стъклото и стрелките, а металната верижка драскала челото му, докато бършел потта си, така че тя била заменена с мека велкро гривна. В резултат на това часовникът му тежи 30 грама общо с гривната за закопчаване, а през 2021 година Hublot анонсира подобен модел за Джокович.

Как часовникът се оказва на китката ни?

Първите ръчни часовници (по същество били гривни  от края на 18 век) били създадени като дамски аксесоар. През 1806 г. първата съпруга на Наполеон, Жозефин дьо Богарне, подарява на снаха си, принцеса Августа от Бавария, две гривни: едната с вграден  часовник, другата - с календар. Те били изработени от парижкия бижутер Мари-Етиен Нито (основател на все още съществуващата къща за бижута Chaumet). Мъжете дълго време продължавали да носят джобни часовници, защитени с капак. През 20 век, когато зачестяват войните, необходимостта от ефективно и дискретно синхронизиране на военните маневри показва непрактичността на часовник, който първо трябва да се извади от джоба и след това да се върне обратно, и така мъжките часовници също се преместват на китката.

В същото време е поставено началото и на маркетинговия механизъм, който половин век по-късно ще превърне авиаторските очила в хит - мъжките ръчни часовници започват да се асоциират с военна слава, смелост и мъжественост. Първите истински мъжки ръчни часовници (а не джобен часовник, поставен на кожена каишка) са създадени от Луи Картие - моделът Cartier Santos се произвежда и до днес.

През 1905 г. германецът Ханс Уилсдорф основава в Лондон компанията, която по-късно става Rolex. През 1910 г. Rolex става първият ръчен часовник, получил швейцарския сертификат за хронометрична точност; оттогава се предлагат само морски хронометри.

До края на Първата световна война ръчните часовници вече се превърнали в атрибут на модерен и силен, героичен мъж, който или е бил на фронта, или управлява самолет или поне автомобил. В днешни времена, когато смартфоните освен часа ни показват и доста повече информация, ръчният часовник не е такава необходимост, а е преди всичко показател за статус. Вероятно това е причината пазарът на часовници да търси звездни посланици – за да плащаме освен всичко друго и за възможността да се почувстваме, че с нещо приличаме на Федерер, Надал, Джокович или на любимия ни спортист.